Едно от събитията в края на 2011 г., които развълнува православния свят, беше арестуването и вкарването в затвора на игумена на светия атонски манастир „Ватопед” – архимандрит Ефрем. По информация от медиите срещу игумена се води наказателно дело от гръцката държава, по което той е обвинен в имуществени сделки в особено големи размери в ущърб на гръцката държава, във фалшифициране на документи, пране на мръсни пари и др. Арестуването предизвика бурни протести от страна на свещеници и миряни не само в Гърция, но и по целия православен свят. На първо място административният орган на Света Гора – свещеният Кинотис от името на 20-те светогорски манастира е реагирал като е отправил призив до прокурора на Върховния съд да касира решението за задържането, както и е отправил писмо до министерството на външните работи с констатации за нарушение на Устава на Света Гора. Отправени са множество писма от монаси, манастири, св. епистасия (изп. орган на Света Гора), адвокати, гръцката диаспора. Специална позиция е заела Русия чрез външното си министерство, което се е обърнало към гръцката държава с „дълбока загриженост” за случващото се с арх. Ефрем, което дипломатически означава и особена заангажираност на Русия в случая на арх. Ефрем, както и критика на арестуването му. В столицата на Кипър, Никозия се е състоял протестен митинг пред гръцкото посолство срещу арестуването на арх. Ефрем с участие на около 2500 души. В България наши владици като митрополит Натанаил се исказаха в подкрепа на игумена на Ватопед. В обобщение може да се каже, че арестът на арх. Ефрем предизвика незабавна ответна реакция от православния свят, която е на възмущение от позорния акт на гръцката държава. Следва да се има предвид, че арестът е насочен не само срещу монах, но и срещу игумен, т.е. главата на най-големия като численост манастир на Света Гора „Ватопед”, който е с огромно влияние не само на Атон, но и по целия свят. Понастоящем това е най-организирания и добре уреден манастир на Света Гора поне по мое лично впечатление за последно от 2009 г. Скандален в случая е и начинът по който е извършен ареста – в навечерието на Рождество Христово, на 24-ти декември (гръцката църква е по нов стил), както и с това, че многоброен полицейски отряд заедно с началник на полицията и прокурор от Солун са извършили ареста все едно, че се арестува особено опасно лице, което евентуално би направило опит да избяга или да се укрие.
От информациите става ясно, че арестът е предварителна мярка за задържане по самото дело, а не изпълнение на влязла в сила присъда. Като такава мярка арестът следва да отговаря на изискванията за прилагане на мерките за неотклонение. Като крайна мярка тя се прилага когато има обосновани съмнения, че обвиняемият ще се отклони от правосъдието, като напр. ще напусне страната, ще се укрие или по някакъв начин ще възпрепятства прилагането на правосъдието. В случая арх. Ефрем е игумен на манастир и монах, който едва ли ще тръгне да бяга от собствения си манастир, за да възпрепятства правосъдието в Гърция. Освен това е известно къде пребивава, не е извършил някакво отклонение от правосъдието, достъпен е и едва ли ще започне да се укрива. Самото му монашеско призвание е достатъчна гаранция, че ще спази законите и че няма да се отклони от правосъдието и дори от изпълнение на евентуална ефективна присъда. Освен това арестът като мярка за неотклонение се налага и за да се възпрепятства обвиняемият от извършване на други престъпления. В случая едва ли арх. Ефрем ще започне да извършва престъпления или нарушения на закона. Очевидно е, че мярката за неотклонение не отговаря на ситуацията около арх. Ефрем, не е справедлива, не е адекватна и не отговаря на личността и позицията, която заема обвиняемия. Другите мерки за неотклонение като подписка, парична гаранция, дори и домашен арест биха изпълнили същата функция каквато има и арестът без да се накърни достойнството на личността на обвиняемия арх. Ефрем. Очевидната несправедливост на ареста е показател и за тенденциозното отношение на правосъдната система към представителите на духовенството. В случая според мен е налице непосредствено враждебно действие спрямо виден представител на православното християнство с цел да бъде унизен, осквернен и поруган публично, за да се подбие авторитета на православната църква. Още повече, че арестът е извършен след безпрецедентното посещение на арх. Ефрем в Русия със светинята на Ватопедския манастир – Пояса на Пресвета Богородица, по време на което той се срещна с премиера на Русия – Путин, като самото събитие беше съпроводено от огромен интерес и посещаемост от страна на вярващите в Русия. Освен това арх. Ефрем е игумен на един от най-големите манастири не къде да е, а на Света Гора, който е известен по целия свят! Но какво да се прави, светоуправниците от този век така действат – безпрекословно и без страх Божий.
Това, което пиша общо взето е известно от статиите, публикувани по медиите по случая със арх. Ефрем. Това, с което мога да допринеса по случая, е информацията, която имам от „Информационен бюлетин” на манастира Ватопед, който получих при посещението ми в манастира през 2009 г. В него е изложена информация за историята на манастира, дейността и многобройните инициативи, ремонтни дейности и други деятелности на манастира, както и разяснения по случая с езерото Вистонида, заради който е и сегашното наказателно дело срещу игумена на Ватопед. По-нататък ще изложа в съкратен вид информацията от бюлетина.
І. Кратка история на манастира „Ватопед”.
Манастирът „Ватопед” е основан през 4-ти век от императора Теодосий Велики. Възстановен е през 10 век, след като е бил разрушен и напуснат, от новите основатели Николаос, Атанасиос и Антониос. Манастирът има голям принос за гръцкия народ, така напр. по време на турското управление през 1749 г. се основава Атонската академия („Атониада”), която е била голям образователен център за гръцкия народ. Манастирът оказва и голяма финансова помощ по време на революционните движения за освобождение от турското управление, както и за множество училища и образователни институции в Гърция. След 1950 г. манастирът навлиза в период на материален и духовен упадък, като към 1987 г. в обителта е имало едва 7 възрастни монаси. През 1990 г. по решение на Вселенския патриарх и управата на Света Гора манастирът е преобразуван от идиоритмичен в киновиен (общежитиен). Заселен е от група от 18 монаха под духовното ръководство на стареца Йосиф от Неа Скити, а йеромонах Ефрем е назначен за игумен. Новото братство си поставя за цел духовното възраждане на манастира. Понастоящем към манастира се числят 110 монаси от 12 страни.
Ватопедският манастир представлява огромен застроен комплекс с покрита площ от 35 000 кв.м., като скитовете и келиите, които се числят към манастира са с покрита площ от повече от 50 000 кв.м. От 1990 г. около 1/3 от манастира е реновирана на цената от 45 милиона евро. Трябва да се има предвид, че годишната вноска от гръцката държава и от европейските фондове покриват само малка част от разходите, така че работата по възстановяването е невъзможна без съществено финансово участие на самия манастир.
В манастира се съхраняват 3500 икони, 2200 ръкописа, 350 000 документа, 40 000 старопечатни книги и множество произведения на изкуството. Между тях е и Ватопедската грамота – хрисовул на цар Иван Асен Втори, който е ценен исторически паметник. За излагането и съхранението им са изградени две нови т.нар. ризници – помещения, където се съхраняват тези предмети. В главната църква (Католикон) на Ватопед е извършена и консервация на стенописите на Мануил Панселинос от 1312 г.
Манастирът извършва и голяма благотворителна дейност. Всяка година 50 % от нетния приход се изразходва за стипендии за студенти, подпомагане на семейства без доход, медицинско лечение за хора без доходи, освободени затворници без доход, помощ при дезинтоксикацията на тези, които ползват наркотици и други средства, към които има пристрастяване, финансова помощ за манастири в Гърция и извън страната, финансова помощ за църковни организации, лагери и институти в Гърция и по целия свят.
Ватопедският манастир е и с голяма посещаемост. Всяка година около 25 000 поклонника посещават манастира. Разходите за осигуряване на безплатна храна и подслон за тези посетители и 150-те работника на манастира са огромни. Само за храна се осигуряват около 700 порции ежедневно.
Манастирът извършва и голяма издателска дейност на множество книги и издания, за които е получил признание и награди напр. от Атинската академия.
Манастирът има и планове за извършване на бъдеща благотворителна дейност, която манастирът се е надявал да финансира с парите от замяната на езерото Вистонида като напр. основаване на Институт за културни изследвания, Център за възстановяване на инвалиди (с бюджет от 40 мил. евро), Образцов дом за възрастни хора в Лимасол, Кипър (с бюджет от 5 мил. евро), Център за дезинтоксикация от наркотици.
Всички тези дейности на манастира показват, че за извършването им по успешен начин е необходим значителен финансов ресурс, който не може да се осигури от обичайното финансиране на манастира. Това е една от причините да се предприемат действията, свързани със замяната на езерото Вистонида, която пък е причина за сегашните действия на гръцката държава против манастира и игумена арх. Ефрем.
ІІ. Размяната на езерото Вистонида.
Езерото Вистонида е най-обширната собственост на манастира извън Света Гора, която е останала от тази, дарена от императорите и други дарители. Собствеността върху езерото многократно е била оспорвана от страна на публичните власти на Гърция, но във всеки случай е била потвърждавана в полза на манастира от съответния компетентен орган. Размяната на езерото Вистонида и бреговата ивица за други недвижими имоти е била предложена от гръцките публични власти. Манастирът не е искал размяната на езерото, което се установява от факта, че манастирът е възложил на дружества да подготвят проучвания как е най-добре да се развие езерото и региона около него. Оценката на стойността на недвижимия имот и езерото е поверена от гръцките публични власти на институция, която е правно отговорна за това – Организация на регистрираните оценители, която е независима и не принадлежи на публичния сектор. Оценката е изготвена на базата на международни и европейски модели за оценяване без каквато и да е била намеса от страна на манастира. Изборът на недвижимите имоти, които да бъдат разменени, е извършен от страна на гръцките публични власти чрез Министерството на селскостопанското развитие. Част от земята, която е била разменена по-късно е била продадена на търг в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Света Гора. След като са били извършени проучвания манастирът е предпочел да реализира стойността на земята чрез правната процедура на търга. Първият търг е счетен за неизгоден. Впоследствие земята е продадена на Нолиден ООД за сумата от 41 мил. евро. В случая става въпрос за т.нар. олимпийски парцел, който се намира в трако-македонската област. На тази земя Нолиден са планирали да построят клиника с инвестиционен бюджет от 200 мил. евро. Същата компания предлага на манастира при определени условия дарение от 9 мил. евро, за да вземе участие във Грегорианската благотворителна фондация на манастира, и по-специално във финансовото управление на Рехабилитационния център за инвалиди, който се е планирало да се построи в местността Атика. Поради настъпилите смущения понастоящем е станало невъзможно Нолиден да извърши инвестицията или да основе Рехабилитационния център, поради което се е наложило манастирът да върне дарението от 9 мил. евро. Междувременно, след като се научава за случая, държавните органи са „замразили”, вероятно запорирали, банковите сметки на манастира. По този начин манастирът не може да ползва приходите си от отдаване под наем на други имоти, както и приходите от други инвестиции. Ползването на парите от сметките е необходимо за издръжката на манастира. Поради това са прекратени и всякакви възстановителни работи и дарителски програми.
В бюлетина се подчертава, че манастирът е правен субект на публичното право, с други думи не е частна, а публична (обществена) организация, която е притежание и собственост на гръцкия народ. Всеки манастир чрез движимото и недвижимо имущество се грижи за осигуряване на разходите за цялостната дейност на манастира. Игумените на манастирите имат правото, а също и задължението да управляват собствеността на техните манастири и това не е забранено от църковните канони, при условие че това е за ползата на манастира и не е за техни лични облаги. Монасите нямат личен интерес, нито обслужват такъв на другите. Ясно разграничение трябва да се прави между бедността на монаха и собствеността на неговия манастир. Очевидно е, но трябва също да се отбележи, че монасите в общежитийния манастир, както и техните игумени, нямат лична собственост, така че всякакви претенции за съществуването на лични банкови сметки са несправедливи и неоснователни. (бел.м. Това уточнение в бюлетина предполагам е във връзка с едно от обвиненията, че паричните преводи в случая са правени по лични сметки на монасите от манастира.) Целият капитал на манастира, повече от който произтича от заеми, е депозиран съгласно законовите изисквания в банкови сметки на името на манастира, а не в лични сметки, каквито не съществуват.
Поради предизвиканото смущение, което е оскърбление за манастира и църквата въобще, в опит за възстановяване на мира манастирът е изпратил (в края на 2008 г.) писма до министъра на селскостопанското развитие и министъра на финансите с копие до премиера, с които се предлага цялата недвижима собственост, която е придобил манастира от замяната чрез съответните правни процедури да бъде възстановена на гръцките публични власти.
Въпреки че много и различни интереси са въвлечени в случая, в бюлетина се подчертава, че е трудно да се пренебрегне фактът, че истинската цел зад създадения смут е оклеветяването на институциите и разделянето на църковната и държавна администрация. Някои хора използват възможността да накърнят църквата, както и да навредят на монашеството и да разклатят доверието на обществото в гръцките, християнски идеали.
В заключение, следва да се изтъкне, че игуменът и цялото братство на светия манастир Ватопед изразяват тяхната дълбока скръб от станалото и смирено молят за прошка от Христовото паство, защото неволно и по начин, който не може да се предвиди, са станали причина за това да се скандализират хората. Също така молят от всеки да се моли на Христа и неговата пречиста Майка Богородица, на която е посветен манастира, за благословено разрешение на сегашния случай.
Доколкото ми е известно, гражданските дела, свързани със замяната на езерото Вистонида са приключили в съда на Родопи в полза на манастира. Но въпреки това явно гръцката държава продължава да преследва манастира като завежда сегашното наказателно дело. Според мен трудно би било да се обоснове вината на арх. Ефрем в случая, тъй като трябва да се докажат конкретните престъпления, напр. фалшифицирането на документи, пране на мръсни пари, както и виновното отношение на обвиняемия към това, т.е. той трябва съзнателно да е целял причиняването на щети на гръцката държава с извършването на сделката по замяната, съзнателно да е фалшифицирал документи и прал мръсни пари, което е просто невероятно в случая. Буди недоумение също така, защо не са подведени под отговорност стоящите от другата страна на сделката политици, които са заемали съответните постове и са допринесли за извършването на сделката, а вместо това се атакува чрез наказателно-процесуални процедури само игумена на манастира. Очевидно, че гръцката съдебна власт е впрегната в едно нечистоплътно начинание да се накърни и опетни по всякакъв начин доброто име на игумена, на манастира и на православната църква като цяло, което е много жалко в случая. Дано делото се разреши в полза на игумена арх. Ефрем, но като се има предвид пристрастността към случая както от страна на прокуратурата, така и на съда особено с налагането на такава мярка за неотклонение като арест, струва ми се, че нещата са по-скоро негативни и ще има ефективна присъда, колкото да има изкупителна жертва в случая. Дано да не съм прав. И другото, което можем да направим, е да се помолим на Бога за арх. Ефрем да не пострада повече в този неприятен за всички случай.
