На 11 юни всяка година Православната църква чества „Св. Богородица – Достойно есть”. Този празник се свързва чудото, което се е случило в една от българските светини на Света Гора – келията „Достойно есть”. Тя се намира близо до Карея (административния център на Света Гора) в долината „Пение”.
Атонското предание разказва, че в келията живеел един стар и добродетелен български монах на име Гавриил с послушника си. Веднъж той отишъл на всенощно бдение в Карея и заръчал на ученика да остане и да чете колкото може последованието. През нощта някой потропал на вратата. Дошъл непознат монах, който се представил като Гавриил и пожелал да остане цялата нощ за бдението. По време на службата пеели последователно и когато стигнали до Деветата ода на канона и Величанието, при песента: „Честнейшую Херувим …”, непознатият монах запял друго начало: „Достойно есть яко воистину …”. Тогава Богородичната икона, пред която пеели песнопението започнала да излъчва Нетварна светлина. Послушникът се удивил на това пеене, тъй като не го бил чувал и помолил непознатия монах да го напише. Той поискал хартия и мастило, но ученикът не намерил. Тогава помолил да му донесе каменна плоча и тогава … с пръста на ръката си написал като на восък думите на песнопението и казал: „Отсега нататък така пейте всички православни!” и като казал това станал невидим. Това се случило през 982 г. Гостът бил Ангел, изпратен от Бога да открие на вярващите тази ангелска песен, достойна за Пресвета Богородица. В богослужебните книги за този ден е отбелязано: „Събор на Архангел Гавриил в долината „Пение””, тъй като тогава се е явил самия Архангел Гавриил. Когато старецът се върнал, послушникът му показал каменната плоча с надписа. Отнесли плочата в Карея, а по-късно в Константинопол и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси оттогава тази песен да се пее от всички православни. Самата келия започнала да се нарича „Достойно есть”.
С тази песен за първи път е възпята Божията Майка през 431 г. от отците на III-ия вселенски събор, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария Богородица. Това бил древен химн (ирмос) на Козма Маюмски “Честнейшую херувимъ” (По-честна от херувимите). Тази „похвална песен” е двусъставна и първоначално се е пеело само: “Честнейшую херувим …”. Ангелът, който според преданието се явил на послушника, казал: “Ние я пеем тъй: “Достойно есть…” и тогава “Честнейшую херувимъ…”, след което Богородичният химн започнал да се изпълнява в днешния си вид. Чудесното събитие се е случило по времето на Константинополския патриарх Николай Хрисоверг. На Атон, в Карейския съборен храм (Протата), се пази иконата „Елеуса” на Божията Майка, сега наречена “Достойно есть”, пред която според преданието се молел монахът, а Архангелът изпял песента.
През X в. песента не била в състава на Литургията, но в същия век при император Василий Багренородни било установено да се пее “Достойно есть” на Св. Литургия след освещаването на св. Дарове.
“Достойно есть…” се изпълнява в най-свещената част на Литургията, когато се отправят молитви и песни предимно към Бог Отец. Въвеждането на тази песен именно на това място разкрива високата степен на почитание, което се отдава на св. Богородица от Православната църква като по-висша от серафимите и херувимите. Когато се извършва Св.Василиева литургия вместо “Достойно есть…” се изпълнява „О, тебе радуется”, а след Пасха до Възнесение Господне се изпълнява „Ангел вопияше”.
*******
Достойно есть
(гръцки: Άξιον εστίν (Axion estin), англ.: It is Truly Meet)
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от Херувимите
и несравнено по-славна от Серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
Достойно есть яко воистину блажити Тя, Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную и Матерь Бога нашего.
Честнейшую Херувим
и славнейшую без сравнения Серафим,
без истления Бога Слова рождшую,
сущую Богородицу Тя величаем.
Αξιον εστίν ως αληθώς
μακαρίζειν σε την Θεοτόκον,
την αειμακάριστον και παναμώμητον
και μητέρα του Θεού ημών.
Την τιμιωτέραν των Χερουβείμ και
ενδοξοτέραν ασυγκρίτως των Σεραφείμ
την αδιαφθόρως Θεόν Λόγον τεκούσαν,
την όντως Θεοτόκον, Σε μεγαλύνομεν
It is truly meet to bless thee, O Theotokos,
ever blessed, and most pure, and the Mother of our God.
More honorable than the Cherubim,
and beyond compare more glorious than the Seraphim.
Without corruption thou gavest birth to God the Word.
True Theotokos, we magnify thee.
Използвани са материали от следните източници:
„Кратка история на Зографския манастир”, 2007 г., www.pravoslavieto.com и други източници от интернет.
Избрани видеоклипове:
Достойно есть – Дивна Любоевич: http://www.youtube.com/watch?v=pDwKIq9Gy3s
Axion Estin, Greek Orthodox Christian Byzantine Chant 5: http://www.youtube.com/watch?v=KR3CX5pNgzQ&feature=related
