Едно от впечатляващите места, които посетихме по време на пътуванията ни по Светите места, беше манастирът „Св. Сава Освещени” близо до Витлеем, известен на арабски като Mar Saba (името „Сава” на арабски означава „неволя”). За да стигнем до този манастир, се наложи да влезем в палестинската автономия край град Витлеем, който беше и основна наша цел през този ден. За мен не беше изненадващо, но все пак интересно преживяване да навлезем в такива територии, тъй като за тях само съм чувал по новините, но реално не се бях сблъскал с такова място. В рамките на Израел има обособени множество територии, основно около населени места, друго такова беше около Йерихон, където се влиза през пропускателни пунктове от двете страни, както се преминава през граница на друга държава като се представя международен паспорт, проверява се багажа и прочие. Реално тези автономни части са като отделни държавни територии, разпръснати из еврейската държава. Когато влязохме във Витлеем, ни посрещна една българка – Емилия, която живееше там отдавна и водеше групи, та тя ни стана временен гид, докато се придвижвахме из тези места. На излизане от Витлеем преминахме покрай Полето на овчарите, където са били на нощна стража овчарите, призовани от Ангел Господен да се поклонят на Младенеца и им е била благовестена голямата радост за раждането на Спасителя. Полето вече е застроено, но все пак ни посочиха и забелязахме червените куполи на православна църква. Продължихме през пустинни местности, където имаше само жълто-пепеляви хълмове, покрити с прах и камъни. Единствено покрай потока Кедрон, които течеше през хълмовете, се виждаше малко зеленинка. И ето, пристигнахме в манастира! Той е гръцки православен и е в епархията на Йерусалимската патриаршия, което се познава по буквите „ФТ”, което означава Φύλακες Τάφου („Пазачите на Гроба Господен”). С тези инициали са обозначени и другите манастири по Светите места, които са към Йерусалимската патриаршия. Основан е от св. Сава Освещени в 439 година. Монасите там, както и по другите такива манастири, са гърци. По техни сведения сега в манастира са останали 18 монаха, а преди в манастира е имало хиляди монаси. В манастира ни посрещна монах на име Йоаникий, който ни беше определен за водач. Вътре в този манастир по стара традиция пускат само мъже, а жените остават отвън като им дават вода, изнасят мощи да се поклонят, както и им раздават клонки против безплодие и за здраве с указания как да ги ползват.
Вътре в манастира се намира гроба на св. Сава Освещенни в гробница, оформена като кръгъл параклис с впечатляващ купол. Поклонихме се на мощите на светеца, които бяха в прозрачен ковчег с много хубав стенопис над него. След това монахът ни заведе в една от църквите на манастира – „Св.Николай”. Влязохме и се удивихме на хубавите живи стенописи със сцени от Библията в малко преддверие. В самата църква монахът ни разказа за събитията, които са се разиграли в манастира при нашествията на персите. Манастирът многократно е нападан и разграбван, като при едно от тези нападения са били избити множество монаси в самата църква. Там се съхраняваха много мощи на убити преподобномъченици. От водача ни отец Борис узнахме, че при едно от предходните поклонения са били предоставени мощи на такива мъченици за Сливенската епархия по молба на дядо Йоаникий, което е голяма чест за нас. От запитването ни стана ясно, че в манастира са пребивавали и много български монаси в началото на миналия век. След посещението на църквата ни заведоха на една тераса, от която можахме да видим скалите срещу манастира, където са били килиите на монасите, които са били по думите на водача ни около 2000, между които точно срещу манастира беше и тази на св. Сава. Цялата местност на манастира св. Сава има вид на хълмиста пустиня, изцяло покрита от ситни камъни, напечени от жаркото слънце. Стръмните хълмове бяха прорязани от потока Кедрон, който течеше покрай тях и образуваше доста висока пропаст.
После бяхме поканени и влязохме в архондарика (приемната) на манастира и там ни почерпиха по светогорския обичай с кафе и локум. Раздадоха ни и по една икона на Богородица Троеручица и на Св. Сава заедно със светии от манастира. Всъщност историята на иконата „Богородица Троеручица” е пряко свързана с манастира „Св.Сава”, както и с един от най-видните монаси, които са пребивавали там, а именно – Св. Иоан Дамаскин (680-749/754). Преподобният отец живеел в Дамаск и заемал важната длъжност на висш финансов служител и съветник при халифа на Дамаск. По това време възникнала иконоборческата ерес при император Лъв ІІІ Исаврий, срещу която св. Иоан Дамаскин написал множество писма до византийския император. Тъй като не бил византийски поданик, императорът не можел да го спре или да му стори нещо, затова изпратил на халифа подправено писмо, в което уж св. Иоан Дамаскин му предлагал да му помогне за завземането на Дамаск. Халифът не подозиращ фалшификацията заповядал да отстранят Иоан от длъжност, да му отсекат дясната ръка до китката и да я окачат в центъра на града. Вечерта, по негова молба, върнали отсечената ръка на св. Иоан Дамаскин и той прекарал цяла нощ в молитви пред иконата на Пресвета Богородица за изцеление. Като се уморил и задрямал му се явила Богородица и казала, че ръката му е здрава и му наредила да се труди усърдно с нея. В памет на това чудо св. Иоан носел на главата си кърпата, с която била обвита отсечената ръка и през целия си живот с благодарност и любов възпявал в произведенията си Пречистата Богородица. След това на иконата била изобразена трета ръка, а именно – отсечената ръка на св. Иоан Дамаскин. Не след дълго св. Иоан бил приет за монах в Лаврата на преподобни Сава Освещени и занесъл домашната си икона там. Животът му там бил свързан и с много други чудеса и събития. Там той написал и множеството си трудове за Православието като „За ересите”, „Точно изложение на православната вяра” и много други. Св. Иоан Дамаскин е известен и с обособяването на православното песнопение на 8 гласа с произведението си „Октоих”. Св. Иоан Дамаскин починал там и гробът му се намира в пещера под манастира. Историята на иконата обаче не свършва дотук! По-късно Св. Сава Сръбски получава иконата „Богородица Троеручица”, след като пребивавал в манастира и по чудесно откровение било казано да му се даде иконата. После той я занася в манастира Хилендар на Света Гора, където и досега се съхранява като храмова икона. Копие на тази икона е и добре известната ни икона от Троянския манастир – „Богородица Троеручица”.
Посещението в манастира беше като в друг свят – впечатляващ манастир, изсечен в скалите, изцяло с каменни стени и срещу него също такава пустиня. Бях изпълнен с голяма почит пред подвига на монасите там, всред тази безводна местност. Манастирът „Св. Сава Освещени” за мен си остана едно от ярките впечатления от поклонението ми по Светите земи.
Използвани са материали от следните източници:
„Точно изложение на православната вяра”, 2008 г. и източници от Интернет.
