Има места и събития, които не могат да се опишат, а само да се преживеят. Едно от тях е Света Гора и поклонението в манастирите на православните светини там. За мен това беше не обикновено посещение на манастири и църкви, а преживяване за цял живот.
Според Преданието, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, пресвета Богородица настоява да отредят и за Нея място, където да участва в проповедта. По жребий за Нея била отредена иверийската земя (Грузия). Когато се готвела да отпътува, се явил архангел Гавриил, който предал волята на Нейния Син и Господ Иисус Христос да не се отправя за Иверия, защото Й е отредено друго място, където Бог ще я отведе. Преданието разказва, че когато по-късно Пресвета Богородица заедно с Иоан Богослов пътували по море за Кипър, морска буря ги отклонила от пътя и отвела на полуострова. Когато стъпила на Атон, от всички идоли се чул вик, който призовал жителите да отидат да посрещнат Божията Майка. Запленена от красотата на природата, Богородица се обърнала към Господ и пожелала това място да Й се отреди в дар. От небето се чул глас: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост”. И досега Света Гора се нарича „Градината на Пресвета Богородица”. Общежитийното монашество възниква на Света Гора с основаването на първия манастир – Великата Лавра от свети Атанасий през периода 962-963 г. Понастоящем броят на манастирите е окончателно определен и те са 20, като са подредени в йерархичен порядък. Зографският манастир е девети в йерархията на светогорските манастири. От тях 17 са с преобладаващо мнозинство гръцки монаси, като във Ватопед повечето са кипърски монаси, един е със сръбски (Хилендар), един с руски („Свети Пантелеймон”) и един с български монаси. Скитът „Продрому” (Св. Иоан Предтеча) към Великата Лавра се обитава от румънски монаси.
*******
За всеки вярващ православен български мъж Зографският манастир (гр. IEPA MONH ZΩГРAФOY) е едно от местата, които той непременно трябва да посети по пътя на християнското поклонение. Зографският манастир „Св. Великомъченик Георги Победоносец” е основан по времето на цар Симеон Велики и византийския император Лъв VІ Философ (Мъдри) и наследниците му от трима братя, родени в Охрид – Моисей, Аарон и Иоан. Решени да се отдадат на добродетелен живот, по Божия промисъл те открили в горските дебри място, където съградили малък съборен храм през 919 г. Между тях възникнало разногласие как да го кръстят – на св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Климент Охридски или на св. Великомъченик Георги. Заради братската любов решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той да отреди кой да бъде светеца на чието име да се посвети църквата. Една сутрин те влезли в храма и на дъската, приготвена за храмовата икона, открили самоизписан образа на св. Великомъченик Георги Победоносец. Заради самоизписаната икона нарекли храма „Свети Георги Зограф”, т.е. „живописец”. Така се зародил бъдещия Зографски манастир с дадено от Бога име, засвидетелствано от велико чудо.
Манастирите на Света Гора притежават безброй светини – мощи на светци, частици от Кръста Господен, както и множество чудотворни икони. Зографският манастир притежава шест такива, от които три са на св. Великомъченик Георги. Една от тях е храмовата икона, наречена още Фануилска. Историята й е свързана с манастира Фануил, намиращ се в Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. Георги. Един ден монасите открили, че образът изписан на чудотворната икона на светеца е изчезнал. Всички братя, а и жители от околностите страдали много по изчезването му, защото множество от тях получавали изцеление при прибягване до нея за помощ. Една нощ Св. Георги се явил насън на игумена на манастира Евстратий и му съобщил за това, че е намерил нов дом на Света Гора Атонска, и за това, че Господ е напратил върху тях гибел посредством сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите сред християните по тези места. Светецът отправил покана да го последват с братството на новото място, което по-късно направили и така основали първото монашеско братство в Зограф. Фануилската икона на Св.Георги е свързана и с още едно чудо. Историята разказва, че един епископ от Едеса научил за станалото чудо и дошъл да види иконата. Не повярвал, че образът на светеца е неръкотворен, изразил гласно мнението си, че е невъзможно да се изографиса сама, обвинил монасите, че лъжат и дръзко докоснал с пръст лицето на св. Георги. „Бог поругаван не бива!” се казва в Светото Евангелие (Послание до Галатяни 6:7), и наказанието за безразсъдния епископ било залепването на пръста му на лицето на светеца. Никакви усилия и молитви – негови и на придружителите му, не помогнали да се отлепи от там. След като изтощен от усилията епископът заспал на мястото, Св.Георги му се явил и му съобщил, че му е простено, но частица от пръста ще остане за спомен за дръзкото му деяние. Тази икона сега е поставена за поклонение в съборния храм от дясната страна. С наказание за липсата на почитание към иконите е свързана и една от иконите, посветена на Пресвета Богородица, наречена „Заклана”. По време на турското владичество турци влезли в манастира, за да го ограбят и един от тях като видял иконата на Богородица с Иисус Христос с ятагана прерязал гърлата им. След мерзкото си злодеяние той веднага получил наказанието си от Господа и още там, на място полудял, а за да не се разбере за станалото чудо, турците незабавно го убили.
Историята на светата обител Зограф е свързана и с мъченическата гибел на 22-ма монаси и 4-ма неизвестни миряни за Православната вяра, наречени и почитани общо като 26-те Зографски мъченици. През 1274 г. византийският император Михаил VІІІ Палеолог сключил тъй наречената Лионска уния с римокатолическата църква, за да укрепи империята срещу арабите. В резултат на това папски пратеници били изпратени на Света Гора, за да установят спазването на унията и да провеждат съвместно богослужение. Светогорските старци отказали да съслужат с латините и пострадали отците от манастирите Иверон, Ватопед и Зограф. Светогорското предание свързва тези събития, случили се през 1276 г., с редица чудеса. Един старец от Зографската обител живеел уединено в колиба до манастирските лозя в местността Херово. Веднъж, докато пеел Акатиста (хвалебна песен) на Пресвета Богородица – „Радвай се, Невесто неневестна”, чул гласа на Богородица от иконата, която му отговорила: „Радвай се и ти старче, но сега бягай от тук, за да не те сполети беда. Побързай да известиш братята, че идват враговете на Моя Син и Бог – латините и се готвят да нападнат този Мой жребий”. съобщила му да не се безпокои за иконата, а да побърза да извести братята. Тръгнал монахът, а когато стигнал до портите на манастира видял, че иконата вече по чуден начин го била изпреварила и го чакала. В манастира останали тези от братята, които имали смелост за мъченически подвиг заедно с 4-ма неизвестни поклонници и игумена на манастира, като се затворили в кулата на манастира. Дошли латините заедно със странстващи рицари-кръстоносци и започнали да ги увещават да съслужат заедно. Вместо това зографските монаси отказали и спорели с латините, които разгневени поради несъгласието им, подпалили кулата и ги изгорили живи. С тях била и иконата на Богородица, но какво било учудването, когато след време разровили изгорелите останки на кулата и я намерили непокътната! И така иконата на Пресвета Богородица била наречена „Акатистна”, „Предвъзвестителница” и „Неопалима” … Сега на мястото на кулата има издигнат паметник, в който гори кандило в чест на 26-те Зографски мъченици. Историята е поучителна най-вече с това какво е отношението на римокатолиците към православните вярващи. В Света Гора е жив още спомена за това, което се е случило в манастира „Ксиропотам”, където за разлика от другите манастири посрещнали радушно папските пратеници и съслужили заедно с тях. След службата станало земетресение, което съборило манастирските стени, а според преданието на светогорци се срутил и олтара на съборната им църква. Престанали и чудесата, които се случвали в манастира, свързани с 40-те севастийски мъченици, които се честват там. Наскоро монасите именно от този манастир „Ксиропотам” отправиха послание до Вселенския патриарх Вартоломей да прекрати публичните съвместни изяви с настоящия римокатолически глава – Бенедикт ХVІ, с които създава погрешно впечатление за единение с римокатолическата църква.
Зографският манастир е свързан освен с Фануилската икона на Св.Георги и с други две чудотворни негови икони. През 12 в. бедуините от Йордания избивали християните от околностите на град Лида, родината на светеца. За да не попадне в ръцете им иконата му, която почитали, благочестивите християни – араби я хвърлили в морето. Тази икона неизвестно колко време плувала в морето, за да стигне до пристанището на манастира Ватопед, който се намира недалеч от Зографския манастир на източния бряг на Атон. Там мнозина монаси се опитали да я вземат, включително и от Ватопед, но тя се отдръпвала навътре в морето. Едва когато към нея посегнал монах от Зограф, се оставила в ръцете му. Несъгласни с това, монасите от другите манастири спорили и накрая решили да я натоварят на едно младо муле и където се спре, там да остане иконата. Мулето поело право към Зографския манастир и се спряло на хълма срещу манастира, където сега има малка черква, посветена на Св. Георги. Тази икона, наречена още Аравийска, сега е поставена за поклонение на левия стълб в храма, а в деня на честване паметта на светеца се извършва с нея литийно шествие към църквата срещу манастира. Третата икона на св. Георги е свързана с периода на турското владичество, когато манастирите на Света Гора загубват своите благодетели и често са разграбвани и опустошавани. Молдавският воевода Стефан бил пред заплаха от нападение в неговите владения на безчислено множество от турски войски. В страха си от поражение се обърнал към Господа, а вечерта насън му се явил св.Георги, който го укрепил във вярата и му казал, че в замяна на помощта, която ще му окаже, иска да възстанови опустошения Зографски манастир и да пренесе там иконата му. На другия ден след спечелената битка пленените турски военачалници попитали воеводата кой е бил неговия непобедим войн, който се сражавал в редиците му и го описали. Той отговорил, че не знае да има такъв боец, а те като минали покрай иконата на светеца го посочили и казали, че това е този войн, за който говорили! През целия този период множество влашки и молдавски управници са подпомагали манастира с щедри дарения и имоти, включително имението „Киприян” в Бесарабия, от които се издържал манастира. Множество са и дарителите от България. Най-прочут от тях е хаджи Вълчо от Банско, брат на Паисий Хилендарски и Лаврентий – игумена на Хилендарския манастир. С негови средства са възстановявани и изграждани редица сгради в двата манастира, включително източната част от Зографския манастир, известна поради тази причина като „Банско крило”. С негови средства е построена и църквата „Свето Успение Богородично” през 1764 г. в двора на манастира. В църквата се намира иконата на Пресвета Богородица „Акатистна”. Съборният храм на манастира, посветен на св. вмчк Георги, е построен през 1801 г., а цялостното оформление на манастирския комплекс приключва в 1896 г. с построяването на църквата „Св.св.Кирил и Методий”. Освен тези църкви в манастира и извън стените му се намират множество параклиси и църкви, както и келии, най-известна от които е „Достойно ест”, свързани с безброй чудеса и благодатни събития. Зографският манастир разполага и с богата библиотека, която успяхме да видим, както и да чуем и историята за поредното безчестно злодеяние на българи-псевдопатриоти посегнали чрез злоупотреба с доверието в светата обител на „История славянобългарска”.
С трета чудотворна икона на Пресвета Богородица – „Проговорившая” още наречена и „Услишителница”, разполага Зографският манастир и с нея е свързан един от най-почитаните светци там – св. Козма Зографски. Преданието разказва, че веднъж св. Козма се молил пред иконата и чул как Богородица се обръща към Сина Си с въпроса как да се спаси молещия се монах, а Господ Иисус Христос отговорил, че трябва да се оттегли в мълчание наблизо до манастира. Св.Козма изпълнил заръчаното се оттеглил в пещера, от която се вижда манастира. В мълчание, усамотение и въздържание монахът прекарал живота си и се сдобил със святост. Светият отец и сега покровителства манастира и монашеското братство там. Иконата на Пресвета Богородица „Проговорившая” се съхранява в съборната църква, в която се намират и множество мощи на светци, частица от Светия кръст и други християнски светини. След всичко казано дотук за Зографския манастир, а и от видяното там, ми се иска да пожелая на всички, които имат възможност за това, да посетят манастира, да се докоснат до православните светини, да видят и участват в службите и живота на монасите, за да се проникнат от този благоговеен трепет дори само при споменаването на името му. Разположен в горите по подобие на родния Балкан, светата обител очаква своите поклонници – вярващи православни мъже, да се преклонят пред Бога, Пресветата Богородица, светците и преподобни отци, с почит и уважение към хилядите български монаси, отдали живота си в служение на Бога.
*******
