За тези, които обичат поклонническите пътувания, бих искал да разкажа, доколкото ми е възможно за съществуването и живота в един сръбски манастир, където имах възможност да пребивавам няколко пъти. Ето кратката история на манастира от брошурата, която ми дадоха оттам, както и от материали от статии, които открих в Интернет. Манастирът Илинье (Ilinje) се намира в село Очаге, област Мачва, Сърбия. Изграден е през 1983 г. със сватбени пари на Стания и Илия Лацкович, които са ги дарили на Сръбската православна църква. Самите те се замонашват по-късно с монашески имена Ана и Илия. Манастирът е посветен, както и манастирската църква на св. пророк Илия.
По благословията на епископа на Шабац – Негово Преосвещенство Лаврентий през 2006 г. за игумен на манастира е поставен отец Исая Йокич, който идва от манастира Ново Хопово, Фрушка гора. Самият отец Исая е от български произход, живял е и работил в България. В манастира има още двама монаси, една монахиня и послушници или както се наричат в Сърбия – изкушеници. Съборната църква, посветена на св. пророк Илия е неголяма, но е изключително красива – прясно изписана и уютна. Манастирът е относително малък откъм помещения с места, които са ограничени като капацитет. Има 2 конака (къщи) – места за пребиваване на монаси, поклонници и миряни, които по-дълготрайно престояват в манастира. В момента се строи нов конак за нуждите на манастира. Църквата и конаците са с централно отопление.
В манастира се служи света Литургия всеки ден, като службата започва в 4 часа, а в събота и неделя – от 9 часа. На св. Литургия се причастяват всички пребиваващи в манастира, които са на службата. Всяка втора събота в манастира се извършва свето Елеосвещение (Маслосвет) на вечерна служба, която започва в 18 часа и трае около 5 часа. Елеосвещението заема особено място в духовния живот на манастира и се извършва за духовно и телесно здраве на присъстващите на службата.
Манастирът се издържа, както и църквата е изписана, с дарения на поклонници от цяла Сърбия. Към манастира има около 10 хектара обработваема земя и овощни градини. Отглеждат се пилета в по-големи количества, от които се издържа основно манастира, както и други животни – крави, овце и свине.
В манастира пребивават хора от най-различни възрасти, предимно млади хора, които се лекуват от различни зависимости – лекарства, наркотици, алкохол, както и най-вече от душевни заболявания. Лечението на тези зависимости и заболявания е свързано с всекидневна молитва в църквата, както и участие с труд в манастира на тези, които имат възможност за това. Лечението освен това не винаги е кратко – някои от хората с години пребивават в манастира. За тези, които са наркотично зависими, престоят е най-вече с цел да укрепнат психически след преодоляване на физическата зависимост.
Как се стига до манастира от България? От България може да се пътува с влак, който е международен и е два пъти дневно. За препоръчване е да се ползва вечерния влак, който тръгва от София в 20.15 ч. (информацията е от 2011 г.) След това, в ранната сутрин, по време, което не може да се определи, защото влакът обикновено закъснява, трябва да се вземе автобус от Белград, който е преминаващ, до селото Петловача, което е на 5 км разстояние от манастира. Автобусът се взема от Централната автогара на Белград, която е в непосредствена близост до Централната гара като се тръгне вляво от изхода. Пътят е около час и половина. След като се слезе на спирката на Петловача до манастира се върви пеш по път, който започва в близост до самата автобусна спирка вдясно от пътя. Ако не може да се свърже човек с някой от отците в манастира, който да изпрати транспорт, по пътя може да се вземе на стоп превоз, който почти веднага се хваща, тъй като има често преминаващи коли в посока манастира като се укаже, че се пътува до манастира Илинье или до селото Очаге. На връщане по обратния път обикновено има превоз от манастира до големия областен град Шабац, откъдето се взема автобус до Белград и оттам се хваща вечерния влак, който тръгва след 21 ч. и който стига в България (София) в 7-8 часа според закъснението на влака.
*****
Главното събитие за живота на манастира е св. тайнство Елеосвещение. До отиването ми в Илинье не знаех какво представлява това тайнство, но после и в България можах да бъда на св.Елеосвещение. Какво представлява то в Илинье? Църквата обикновено е препълнена с народ, пристигнали от цяла Сърбия, както и най-вече от съседната Република Српска, която е част от Босна и Херцеговина. На службата, която е с голяма продължителност се извършва осветяване на елей от няколко свещенника и 7-кратно помазване на присъстващите за духовно и телесно здраве, както и против нападения на нечисти сили. Силно впечатление ми направи всеобщото положително отношение на вярващите към случващото се там и царящата духовна радост. При помазването на присъстващите всички пееха в един глас „Господи помилуй” или „Кирие елейсон”, което беше покъртително.
Ето кратка информация за тайнството св. Елеосвещение. Тайнството св. Елеосвещение (Маслосвет) е предназначено за болните. В него болният се помазва с елей и получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи, както и прощение на грехове. То трябва да се извърши от 7 свещеника, но в крайна нужда може да се извърши и от един свещеник. За това тайнство говори св. ап. Иаков: “Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако е грехове сторил, ще му се простят” (Иак. 5:14-15). Тайнството се състои в 7-кратно помазване на болния на определените места – чело, ръце, уста и други места, с осветен елей при произнасяне полагаемите се молитви, също 7 пъти. При това тайнство се четат 7 откъса от Апостола и 7 от Евангелието. Броят седем е избран като знак за седемте дара на Дух Светий, по примера на седемте молитви на пророк Илия, които са заключили небето, както и седемте потапяния на Нееман Сириеца в Йордан, който се е очистил с тях от проказа. Невидимо над вярващия болен действа Божията благодат, която изцерява болестта, дава прошка на греховете и успокоение на съвестта. На Велики четвъртък включително и в България това тайнство се извършва в съответния храм за всички християни, т.е. не само за болни, които се нуждаят от Божия помощ за своите телесни и душевни недъзи.
От живота на манастира първия път ми направи впечатление най-вече това, че всички сякаш бяха едно голямо семейство – монаси, болни хора с техните придружители, семейства, млади хора, малки деца – хора на най-различна възраст, изобщо – една голяма християнска православна общност. Всички са обединени от духовния живот и грижата за боледуващите хора и тези, изпаднали в различни зависимости. От всички тях най-ме впечатли Зорица, за която ни казаха, че е била болна от рак и се е излекувала в манастира по молитвите на о. Исая и от благодарност беше останала там, за да помага на всички. Тя ни прие най-сърдечно, погрижи се за нас и ни ориентираше из манастира, с нея се съветвахме как да постъпваме в различни ситуации. По-отблизо се запознахме и с отец Герасим, който ни посрещна радушно в килията си и ни поздрави за наша изненада с българска песен – „Малка мома”, която не бях чувал преди, но ми направи голямо впечатление. Не само отец Герасим, но и всички ни приеха там като свои, даже се учудваха, че толкова бързо сме научили езика, а пък то ние си говорехме на български с някоя друга научена дума на сръбски …
Иска ми се да разкажа и за една специфична само и единствено за Сърбия традиция. Всяко семейство там има т.нар. „Крсна слава” – семеен празник, посветен на светец като св. Йоан Кръстител (Йовандан) или евангелско събитие, напр. Възкресение Лазарово. Тази традиция се предава от коляно на коляно по мъжка линия на всяко семейство, т.е. младото семейство приема „Слава”-та на мъжа. На този празник в църквата се носи вино и жито, които се осветяват и след това се носят по домовете. Празнува се задължително от цялото семейство няколко дни и се канят множество гости на богата трапеза. От ритуалните действия най-важни са голямата свещ и ритуалният хляб, който свещеник или кумът разсичат на кръст откъм долната част и се полива с вино. Празнуващият се поздравява със „Сречна слава, домачьине!”. Традицията е интересна с това, че всяко сръбско семейство и всеки човек е свързан по този начин с християнски православен светец или събитие през целия си живот и така се запазва православната вяра жива. В България празнуваме именни дни, но някак в тези празници не се влага напълно този християнски смисъл и не се следва такава благочестива православна традиция.
От престоите в манастира, които минават неусетно, оставам с огромно чувство на благодарност към о.Исая, манастира и сръбския народ, с който се опознах по време на престоите ми там.
