За блога

Защо „Праведник” и кой е Iustus?

Когато започвах битието си из виртуалната реалност, реших че трябва да си избера псевдоним, с който да се представям. Избрах си „Justus” (Юстус) – персонаж от „Летящата класна стая”, повест на Ерих Кестнер. Всъщност от книгата ми импонираше повече фигурата на Непушача, а не на директора на училището, но комай по-скоро си избрах псевдонима заради това, че по образование и занимание съм юрист. Тогава си преведох името като „Справедливия”, тогава бях и доста далеч от християнството и Православието.  Но … после разбрах от едно песнопение в мъжкия хор, в който пеех, че по-точното е „Iustus”, разбрах и също така че преводът не е точен, и че правилният е „Праведник”. Пеехме „Ecce, quomodo moritur Iustus” (Ето, така умира праведника). За мен беше нещо като лично Откровение – от книга на пророк Исаия, гл. 57 (1-2) „Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва. Той отива в мир …”. Та се оказа, че се бях нарекъл вече така и трябва да си поема отговорността за изключителното по рода си дръзновение!

Какво всъщност означава „праведник”? Определение трудно бих дал и сигурно ще сгреша. Мисля че цял живот ще си го обяснявам и ще се опитвам да си го доказвам. Това е по-скоро цел, хоризонт „в света”, отколкото някакво постигнато състояние. Едва ли човек би могъл да каже такова нещо за себе си, независимо от желанието, стремежите или извършени дела и достижения в живота си. Защото няма с какво толкова да се оправдае човек под слънцето! По-скоро това го виждам като една мяра, която за човека „в света” е видима и която е призван да се стреми да я изпълни, а недостигащото да се надява Господ да допълни по великата Божия милост.

За блога … и за Бога

Когато реших да списвам този блог, мислех да е за лични мнения от всякакъв характер. но някак нещата се „изплъзнаха от ръцете ми”, та дори и наименованието. Започнах с описание на преживяното от мен на Света Гора, където всъщност все повече си давам сметка, че остана сърцето ми. И в един по-късен момент като погледнах отстрани, видях, че това трябва да е блог за Православието, за вярата, за сериозните теми, които ме вълнуват истински в живота по пътя към Христа. Много други материали и теми имам за обсъждане, но те останаха за другия, по-(раз)личния блог – http://dianskia.wordpress.com/.

 И тъй като днес, в утренята на първата неделя след Петдесетница, посветена на „Вси светии”, се прочете една паримия, която ме подтикна да пиша най-после за блога, реших да я имам като верую на този блог.

 Премъдрост Соломонова

Глава 3

 1 А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 

2 В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 

3 и заминаването им от нас – унищожение; но те си пребъдват в мир. 

4 Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 

5 И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 

6 Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 

7 Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 

8 Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 

9 Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

***

Ако имате мнения за блога, за материалите на него, ако имате ваше определение за това що е „праведник”, ако желаете да споделите преживени от вас неща в християнския живот, ако имате предложения за теми, линкове към сайтове с подобна тематика, информация, пишете ми Вашите коментари, ще ги прочета с удоволствие!