Света Гора – градината на Пресвета Богородица (част ІІI – “Статут”)

За тези, които искат да посетят Света Гора трябва да се подчертае особения статут на тази територия на монашеска общност, още определяна и като своеобразна „монашеска република”. Света Гора не е място за туристи, а за поклонници с вяра и съзнание за мястото, на което са попаднали.  Монасите там са оставили дом, семейство, светски навици и живот, за да се отдадат на ангелоподобен живот в служение на Бога в усамотение, пост, молитва и строг, аскетичен живот в изпълнение на Божиите заповеди. В изпълнение на повелята за гостоприемство навсякъде в манастирите приемат с типичното светогорско посрещане – локум, вода и кафе или узо (в гръцките манастири). Подслон се дава след предварителна заявка за три дни, а за повече време е вероятно да бъдат възложени от монасите различни по характера си работа и задачи. Без заявка се дава подслон за една вечер, но може да се очаква и отказ да се приемат гости. Не може да се спи извън манастирите или другите места, определени за преспиване и престой. На пръв поглед, а и на карта разстоянията на полуострова са малки, но поради пресечения релеф на местността, не може да става бързо придвижване и човек не може да си позволи продължителни дневни преходи от едно до друго място. В манастирите не може да се внася храна отвън. Храненето става заедно с монасите два пъти дневно в характерна за светогорските манастири трапезария, която е в непосредствена близост до съборния храм, т.нар. „трапеза”, символ на връзката между духовната и телесната храна. По време на хранене се четат текстове от житията на светците на деня или други подбрани текстове, като след приключване на четивото или по знак на свещеника, който води „трапеза”, се става от масата, независимо от това дали е имало време за хранене. Освен че не се яде месо изобщо, е добре да се знае, че храната преимуществено е постна поради честите постни дни и периоди. Манастирите освен другото не са и хотели. Някои от тях са обзаведени с ремонтирани стаи и осъвременени помещения, но повечето манастири не предлагат особени удобства, а и не бива да се очаква да има на такива места. Изискванията за облеклото са да е прилично – горните дрехи да са с дълги ръкави, без къси панталони и без сандали „на босо”, но се виждат и изключения от правилото. Възможно е и да ви правят забележки, включително и строги такива, но не се засягайте, за добро е! За съжаление в Зограф посетителите от България с поведението и постъпките си са изградили незавидно реноме на хора, които не знаят къде се намират, как да се държат в манастир и църква, дори и как да се кръстят …

Достъпът до манастирите в Света Гора става след предварителна заявка за деня на пристигане по начин, различен за отделните манастири, и издаване на специално разрешително за пребиваване – „Диамонитирион”, от гръцките официални власти. Получава се в деня на пътуването към манастира от специална служба и трябва да се носи навсякъде като се проверява на влизане на корабите, в манастирите и други места, определени за пребиваване. Приемът на поклонници на ден е ограничен, доколкото разбрах, до 100, от които 10 от други деноминации включително и друговерци или атеисти. Към Света Гора е възможно само придвижване с кораб по море, което става от градчето Урануполи (от западното крайбрежие) или Йерисо/Неа Рода (от източното крайбрежие), но от там не е сигурно пътуването, тъй като морето е открито и бурно и дори при слаб вятър корабите не пътуват в посока към манастирите Есфигмен, Ватопед и другите до Великата Лавра. От Урануполи сутрин пътуват бърза лодка и ферибот и се връщат по обед от Дафни по точно определено разписание. За всеки манастир има определено пристанище, от което се стига до съответното място пеша, а от Дафни към Карея, където е административния център на Света Гора, има осигурен транспорт.

*******

Света Гора административно е територия на Република Гърция. Управлява се от Устав, който се гласува макар и по особен ред от гръцкия парламент. Освен това има и редица други нормативни актове, които са действащи, включително и първият устав на Света Гора, записан през 972 г. на козя кожа – Трагос, който е съхранен и досега. На територията на Света Гора има редица държавни органи – полиция (при Зографския манастир има полицейски участък), пристанищни и митнически власти и други органи. Административно Света Гора се ръководи от Управител, който се назначава от президента на Гърция и е с ранг на областен управител с разширени правомощия за прилагането на Устава на Света Гора. Манастирите са лица на гръцкото публично право, собствеността им е публична (държавна) и като такава има законови ограничения за разпореждане с нея, включително и с манастирската собственост, която се намира извън Света Гора. Всички предмети, които представляват ценност, са прегледани и описани от специалисти и са предмет на специалния режим на разпореждане. За да излезе предмет от тази категория и то само временно е необходимо съгласието на съответния манастир и разрешение на светогорските и гръцки власти. В съответствие с изясненото дотук, да се говори, че един манастир е сръбски, руски или български е само условно, доколкото преобладаващото мнозинство монаси са от съответните държави. Доколкото разбрах, минимумът за поддържане на манастир е от 8 монаси, след което съответния манастир или скит се предава на други монашески общности. Такава опасност е имала и за Зографския манастир – според едни е можело да премине към Ватопед, други казват, че е щял да стане румънски, но това няма толкова голямо значение, колкото фактът, че българските монаси там не са много, както и в самата България. Което говори зле за духовния ни живот, за съжаление!

Друга от особеностите на Света Гора е, че не се допускат жени на тази територия. Гръцката държава е успяла да включи в договора за присъединяване към Европейската общност това условие и ограничението е действащо. В Европейския парламент спорадично се правят опити за отмяна на това ограничение, засега неуспешни. Нещо повече, в самата Гърция се говори за манастири във вътрешността на страната, където са успели да издействат забрана за посещения от жени … За поклонничките е предоставена възможност да обиколят Света Гора с кораб, което също не е за пропускане!

Освен административното ръководство Света Гора има и духовно управление. Двайсетте манастира управляват цялата територия, като всички останали скитове, келии, колиби и други се намират под тяхното управление и са зависими в определена степен, напр. отдават се под наем от съответния манастир на желаещия да ги обитава монах. Всеки манастир има игумен, който се избира от монашеското братство, а манастирският събор решава въпросите от духовен, стопански и административен характер. Двайсетте манастира се намират също така в единство помежду си. Съществува единно управително тяло – Свещения Кинотис, съставен от представители на двайсетте манастира, който действа като парламент и представлява законодателната власт. Той се оглавява от председател  - „протос” (първи), а оттам и името на църквата, където се събират – Протата. Изпълнителен орган е Свещената Епистасия, съставен от четирима представители, които се сменят всяка година по установен ред, така че всеки манастир участва веднъж на 5 години в управлението на Света Гора. В духовно отношение Света Гора се намира под юрисдикцията на Вселенската патриаршия и на литургиите се поменава името на Вселенския патриарх с изключение на манастира Есфигмен, където братството, съставено от монаси-зилоти, не признава върховенството му.

Много може още да се пише и разказва за Света Гора – едно от светите места за православните християни, прекрасно и благословено място, с живо чувство за наситен духовен живот и усещане за близостта на нашия Господ Иисус Христос, славната наша Владичица и множеството християнски и светогорски светии.

Пресвета Богородице, спаси нас!

*******

Използвани са материали от следните източници:

„Кратка история на Зографския манастир”, 2007 г., статии от www.pravoslavieto.com и други източници от Интернет.

Снимките от Света Гора са от лични архиви, с изключение на иконите, картата на Света Гора и тези с изрично посочено авторство!