Света Гора – градината на Пресвета Богородица (част ІІ – “По други места”)

Който не е попадал на Света Гора, не може да разбере усещането на това благословено място – от качването на кораба, с който се пътува до светите места, до стъпването на земята, от където започва поклонението. Усещането за мир, благодат и покой струи отвсякъде. Бистрата до песъчинките вода на морето, горските склонове с най- разнообразни дървесни видове като в ботаническа градина, маслинените горички, костенурките по горския път, морския бряг при Ватопед, и внушаващия страхопочитание вр. Атон (2033 м.), манастирите по крайбрежието, келии и каливи по труднодостъпните склонове или направо в скалите по южния бряг – всичко това са само част от мозайката от незабравимите за цял живот спомени от пътуването из светите земи Атонски.

Неземната красота на Света Гора не би имала значение и би била поредната туристическа дестинация, ако не е духовния живот, който е истинската притегателна сила на Градината на Богородица. Постоянната молитва и богослужения, мълчание и смирение, лишаването от земните радости и светски живот, отричането от света, дори и на това безкрайно красиво място, всичко това изпълва Света Гора с усещане за духовна сила и излъчване на един безкраен мир и покой, усещане за вечността и Божията милост към света.

За краткото време от една седмица, през което бяхме там, изненадващо за мен самия успяхме да посетим повече отколкото бяхме планирали манастири, скитове и други свети места. Чудното за мен беше, че като човек от планински район, отивайки на място край морето, се почувствах съвсем като у дома си – с разположението на Зограф в гористи местности и преходите пеша по горските пътеки, които направихме към манастирите Ватопед и Хилендар.

*******

Една от приятните изненади за мен беше посещението на Светия Велик манастир Ватопед – втори в йерархията Света гора. Според преданието, манастирът е построен от византийския император Теодосий І в прослава на извършеното от Света Богородица чудодейно спасение на неговия син – Аркадий от корабокрушение. Детето било намерено в къпинов храст близо до морския бряг и оттам дошло името на манастира от гръцки – Βατό (къпинов храст) и παιδί (дете). С Ватопедския манастир е свързано чудото, което превръща Атон в затворена за жените територия. Когато манастирът бил завършен, Теодосий I заедно с дъщеря си, Плакидия пристигнали във Ватопед, за да присъстват на литургията по освещаването. Но когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на св. Богородица проговорило: “Не влизай тук, в църквата вече има една Царица!“. Пресвета Богородица казала на принцесата, че само тя, Божията майка, е единствената жена, която има право да присъства на Атон, като негова закрилница и небесна владетелка. Изображението, което проговорило, нарекли “Св. Богородица Антифонитрия“, букв. “Противогласна”, т.е. забраняваща, възпротивяваща се с гласа си.

В манастира има по сведения от там над 100 монаха, голяма част от които са от Кипър. Манастирът е подновен, с всички съвременни удобства и добре уредена книжарница и магазин с множество стоки, направени от и за манастира. Ватопедският манастир е свързан и с България. Множество български монаси са пребивавали в манастира, ктитори и дарители също са оставили следи там. Във Ватопед се пази и хрисовул на цар Иван II Асен – т.нар. Ватопедска грамота, за дарения, направени след битката при Клокотница през 1230 г., който документ е и ценен източник на достоверна информация за българската история.

Във Ватопед се съхраняват множество мощи на светци, съхранени по чудотворен начин като част от черепа с ухото на Иоан Златоуст, както и едно от големите християнски съкровища – Пречестния пояс на Дева Мария, който тя носела по време на земния си живот. Поясът е символ на вечното девство на Пресвета Богородица, която християните вярваме, че е била и остава такава през целия си живот, като се обръщаме към нея в молитвите с „Невесто Неневестна”, „Приснодева” и множество други изрази на християнската любов и преклонение към „благословената между жените” (Лука 1:42). Самият пояс е и символ на девството, на което са се обрекли хората, отдали се на монашески живот там – на аскетизъм, на исихастки молитви и нестяжение, за да не бъдат изкушавани от светския начин на живот.

        Освен четирите чудотворни икони на Богородица и множество засвидетелствани чудеса, покъртителна история съхранява Ватопед за случилото се с един монах, която ще се опитам да преразкажа накратко. Имало един дякон, който все се бавел, след като приключвал със службата, и толкова закъснявал за вечеря, че трябвало другите монаси да го изчакват. На тях им омръзнало това положение и решили да вечерят без него, като не му оставят храна, за да започне да се съобразява с другите. Бесен от това, че оставал няколко пъти без храна, монахът не издържал една вечер, отишъл при иконата на Богородица и потърсил сметка с думите – „Аз ти служа толкова много, а ти така ли се грижиш за мен!”, след което пробол иконата с ножа, който носел. След извършеното от иконата протекла кръв, монахът със сила бил отхвърлен от иконата и изпаднал в безсъзнание. След като се свестил и с ужас и страх разбрал какво направил, три години стоял прав пред иконата в пълно разкаяние. На третата година Богородица го известила, че му е простила извършеното и че трябва да прекара в пост целия си останал живот, но че на ръката му, която е извършила това, няма да й бъде простено. След смъртта на монаха, когато по монашеския обичай след известно време изровили гроба, за да поставят костите на монаха в манастирската костница, видели че костите на ръката му, с която пробол иконата на Богородица, са черни и изгнили, а другите са в обичайното състояние. Иконата на Богородица наречена „Заклана” сега стои в левия коридор след входа в съборния храм и срещу нея е изобразен монахът, който извършил това. След като ни разказаха поредната поучителна история за това как трябва да се отнасяме със светините, се вгледах в иконата и наистина се виждаше кърваво петно …

*******

Хилендарският манастир се намира недалеч от Зографския – на около 2 часа път през гориста пътека, и също като него е разположен сред гори и планински масиви без излаз на море. Пристанището, от което се стига до манастира, се казва Йованица, и е първото след като се тръгне от Урануполи. Оттам пътува малък микробус, който извозва монаси и поклонници за манастира. За Хилендар тръгнахме без предварителна подготовка и обаждане, което без малко щеше да ни отведе до манастира Есфигмен поради липса на места в Хилендар, а в групата ни нямаше особено желание за престой в Есфигмен поради разколническия характер на манастира. По-интересна беше причината защо нямаше места в Хилендар – бяха дошли 35 момчета от средно военно училище от Сърбия. Всички бяха вярващи православни, което се усещаше от поведението им в църквата и извън нея, всички носеха ризи с дълги ръкави и се покланяха на иконите с типичните за сръбската православна традиция земни поклони. Впечатли ме и това, че сред тях цареше дух на почитание, преклонение и уважение към светите места, на които се намираха. Колко жалко, че не видях такива български ученици в Зограф и се питам дали изобщо има такива масови посещения, които явно бяха обичайни за Хилендар. Във Ватопед, а и на други места в Света Гора също така видяхме множество малки деца на такава възраст от Гърция, множество възрастни гърци, както и групи от поклонници от всяка възраст – явно за всички тях това беше обичайно посещение на Света Гора. При условие, че от Габрово до Урануполи (изходната точка за Света Гора) пътят ни беше около 500 км през Родопите и КПП-Илинден (Гоце Делчев) и 570 км през София и КПП-Кулата, а гръцката граница се минава само с лична карта, чудно е защо с малки изключение не срещнахме български поклонници. Зографският манастир беше празен, а и там не се похвалиха с голяма посещаемост от България?!

Хилендарският манастир е пострадал в голяма степен от пожара през 2004 г., когато е изгоряла повече от половината от манастира и то точно подновената му част, където са били местата за прием на поклонници. В момента текат възстановителни мероприятия, но въпреки това гледките на руините му са потискащи. По Божия промисъл огънят е спрял точно до трапезарията от едната страна, а от другата – до местата, където се съхраняват най-ценните светини, също така не е пострадала и съборната църква на манастира. Въпреки че Хилендар се счита за сръбски манастир, той си остава най-близо до сърцето на българина след Зографския манастир. Тук е живял Паисий Хилендарски, а брат му Лаврентий е бил игумен на Хилендарския манастир. Тук е писана и „История славянобългарская”. След падането на балканските държави под турско владичество много повече български монаси най-вече от западните територии, отколкото сърби, започват да обитават манастира, като се стига до положението след възстановяването на Печката патриаршия, той да стане изцяло български в продължение на близо 2 век (17-19в.). Хилендар станал отново сръбски манастир чак през 1902 година. В манастира са пребивавали множество други бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, св. прпмчк Онуфрий Габровски, пребивавал е и Йосиф Соколски, основателя на Соколския манастир и много други. Манастирът е поддържан през годините на съществуването си и от множество български ктитори, както и от монаси-таксидиоти, които са пътували из цялата страна и са събирали волни пожертвувания за манастира. В съборната църква има стенописи и на български светии – в притвора вдясно е изобразен Св. Иоан Рилски. Историята на сръбските ктитори и светци също е свързана с България. Един от най-големите ктитори на Хилендар е св. крал Стефан Милутин, чиито мощи се пазят в софийската църква “Св. Неделя”. Най-големият сръбски светец – св.Сава е починал във Велико Търново и е погребан в църквата „Св.40 мъченици”. Според преданието след известно време той се явил на български духовници, поблагодарил за уважението, което му оказват, но казал, че иска да отиде при своя народ, и така след това са били предадени мощите му в Сърбия.

Хилендарският манастир е основан през 10 в. от монаха светогорец Георгиу Хилендариус, който е и първи негов ктитор. Два века по-късно, през 1198 година, е обновен от св. Сава и неговия баща – великия жупан Стефан Неман (с монашеско име Симеон) от средновековната сръбска държава Рашка. Двамата построяват седем параклиса, също и с помощта на император Алекси III Ангел, техен роднина, който издал хрисовул за Хилендарския манастир. В манастира се намира и чудотворна лозница, която е израснала на мястото, където са се намирали мощите на св. Симеон, след като са били пренесени от там.

Съборната църква е посветена на „Въведение Богородично”, който е и манастирски празник. В храма се намира чудотворната икона на Богородица „Троеручица”, която се свързва с чудотворното изцеление на Св. Иоан Дамаскин. Според преданието на светеца му била отрязана ръката от халифа на Дамаск, след като бил наклеветен за заговор с фалшиво писмо, изпратено от византийския император – иконоборец Лъв ІІІ Исаврий заради дейността на светеца против иконоборческата ерес. След като Св. Иоан Дамаскин се помолил горещо на Богородица, му зараснала отново ръката. Пречистата Божия Майка му казала в съновидение след като уморен от молитвата заспал, че ръката му е здрава и му наредила да се труди усърдно с нея за слава Божия. От това предание тръгва и традицията в иконописта да се изобразява Богородица по този начин като Троеручица. Чудотворната икона в Троянския манастир е копие на Хилендарската икона, което носел светогорски иеромонах на път за Влашко и оставил при отшелник край Троян през 1600 г., откогато се датира основаването на Троянската обител.

*******